Интервю с Хулиана Фанхул – режисьор на „Радиомълчание“
„Трябва да навлезеш в дълбокото, за да откриеш уникалния поглед, който те отличава като автор“
От Джорджия Дел Дон, Cineuropa
На филмовия фестивал в Цюрих Синевропа поговори с Хулиана Фанхул, режисьор на „Радио тишина“, за мексиканската журналистка Кармен Аристегуи Синевропа поговори с мексиканския режисьор Хулиана Фанхул, която отдавна се е установила в Швейцария, за нейния втори филм „Радио тишина“. Един смел филм, който чрез емблематичната фигура на журналистката Кармен Аристегуи ни позволява да се докоснем с искреност до сложна страна като Мексико. Фанхул ни разказа за нейния гняв и дълбоката нужда, която е изпитала, да направи този филм, представен на Филмовия фестивал в Цюрих.
Синевропа: Как се свързахте с Кармен Аристегуи и как спечелихте доверието й?
Хулиана Фанхул: Срещата ми с Кармен беше съвсем неочаквана. Когато пристигнах в Мексико, започнах да разпитвам хората, които са работили с нея преди, дали мога да се запозная с нея. Не получих отговор, затова й написах едно съвсем искрено писмо. Разказах й за своето неудобство и объркване, когато спрях да чувам гласа й, и за това защо смятам правенето на този филм за необходимо. Срещата се случи постепенно, в малки стъпки. Пътуването ни до Вашингтон заедно беше решаващо – имахме повече време да разговаряме и това ни сближи. Усетих, че с това пътуване сме направили голяма крачка. След това Кармен постави някои граници, което намирам за съвсем разбираемо. Личният й живот трябваше да остане скрит, основно заради нейната сигурност. Доста хора ме побутваха да разкрия тази лична част на живота й, но за менфилмът отиваше в друга посока. Тази искреност наистина ми помогна да спечеля доверието й.
Синевропа: Във филма често се чува текст, съставен от въздействащи и поетични думи. Как построихте и вплетохте този текст във филма?
Писането на този текст беше направено успоредно с писането на филма по време на етапа на оформлението. Имах късмета да имам изключителен редактор, Йаел Битон, с която вече бях работила по „Muchachas“. В началото беше малко сложно, защото трябваше да намерим правилния тон. Имах късмета, че ми беше напълно ясно откъде идва нуждата да се направи този филм – бях много гневна. Не беше лесно да намеря правилните думи. Започнах, като извличах вдъхновение от литературата. Джордж Оруел, но и някои книги от мексикански писатели и поети – Денис Дресър и моя основен източник, Октавио Паз, като не забравяме и мексиканския поет Хавиер Сицилия. След като намерих тона, трябваше да напиша и установя контекста, което е абсолютно необходимо за зрителите извън Мексико. Освен това стоеше и предизвикателството да не се повтаряме за мексиканските зрители, които са наясно с много повече обстоятелства и за които Кармен е безспорна знаменитост. Накрая трябваше да построим общата структура на филма в три действия. Въпреки че филмът ми е мотивиран от цензурата, наложена на Кармен и нейните слушатели, също бях трогната от историята на четиридесет и тримата колежани, които са били отвлечени и все още са в неизвестност. Това наистина ме разстрои и потресе.
Синевропа: Мексико е във фокуса на филмите Ви. Можем ли да кажем, че сложността на тази страна вдъхновява и подхранва работата Ви, което пък от своя страна Ви помага по-добре да я разберете?
Аз съм мексиканка и съм прекарала първите тридесет години от живота си в Мексико. Това е страна, която съм научена да обичам. Аз, също като Кармен, съм дъщеря на испански бежанци, които са избягали от гражданската война. Казваха ми, че трябва да обичаме и защитаваме тази страна, която ни е приела. Тя е доста сложна, което днес като зрял човек и като майка ме наранява. Опитвам се простичко да намеря отговорите на сложни въпроси за Мексико чрез своите филми. Обаче този тип кино, което аз правя, повдига други въпроси, а именно това ме впечатлява и вдъхновява – да се научим да опознаваме себе си, за да се променяме из основи. Живея в Швейцария вече осем години, а това е едно географско разстояние, което ми дава възможност да гледам Мексико през лупа. Точно това разстояние прави филмите ми възможни. Никога нямаше да мога да ги направя, ако бях останала в Мексико. Работата с моя екип е процес на дълбока психоанализа, за да се наместим политически спрямо реалността, която наблюдаваме. Трябва да се самозапитваш, трябва да навлезеш в дълбокото, за да откриеш уникалния поглед, който те отличава като автор.
Интервю на Синевропа, за още статии за Европейско кино тук
Превод от английски: Доника Везирска