Право на помилване Виж трейлър
Литва/България/Словения, 2019, 84’ | Режисьори: Одриус Мицкевичус, Нериус Милериус
Големият победител на един от най-престижните форуми за документално кино ДокЛайпциг е пример за високоестетично документално кино. Кадрите са поетични и символични, а историята е вдъхновена от един трагичен повод – убийството на брата на режисьора. Един от осъдените за това престъпление е освободен, преди да излежи присъдата си, заради „примерно поведение”. Това е поводът, който провокира Мицкевичус да отиде в най-големия затвор в Литва, за да види кои са хората, които копнеят за право на помилване, и в какво се изразява „примерното” поведение, когато имаш доживотна присъда. Този филм ни отвежда до неочаквани срещи, изпълнени с емпатия и дълбока човечност.
За режисьора:
Преди години авторът на филма загубва брат си, като жертва на жестоко убийство. Извършителите не получават в пълна степен възмездие, семейството остава с усещане за неудовлетвореност. Първоначално Одриус Мицкевичус започва да търси отговор как така има помилване за извършители на тежки престъпления. Той навлиза в света на доживотните затворници и постепенно се заема с разказване на техните съдби. Той започва да снима своя филм като част от многостранна кампания за насочване на мисленето към проблемите на престъпността, на хуманизма, на изолацията в отношенията вън и в затвора. По време на снимките Мицкевичус боледува и внезапно умира. Това е шок за целия екип и принуждава неговия колега Милериус да завърши филм вместо него.
Автор на текста: Кремена Димитрова (Артакция, цялата статия тук)
Специално събитие: 12 декември (събота), 18:00 Среща с екипа на филма и специално участие на отец Николай Георгиев, ставрофорен иконом и капелан на затворническите параклиси в България
Гледай онлайн от 10 декември, 2020
Присъедини се към събитието за този филм