Интервю с Хулиана Фанхул – режисьор на „Радиомълчание“
„Трябва да навлезеш в дълбокото, за да откриеш уникалния поглед, който те отличава като автор“
От Джорджия Дел Дон, Cineuropa
На филмовия фестивал в Цюрих Cineuropa разговаря с Хулиана Фанхул, режисьор на „Радиомълчание“, за мексиканската журналистка Кармен Аристеги. Един смел филм, който чрез емблематичната фигура на журналистката ни позволява да се докоснем до сложна страна като Мексико. Фанхул ни разказа за своя гняв и дълбоката нужда, която е изпитала да направи този филм, представен на Филмовия фестивал в Цюрих.
Cineuropa: Как се свързахте с Кармен Аристеги и как спечелихте доверието й?
Хулиана Фанхул: Срещата ми с Кармен беше съвсем неочаквана. Когато пристигнах в Мексико, започнах да разпитвам хората, които са работили с нея преди дали мога да се запозная с нея. Не получих отговор, затова й написах едно съвсем искрено писмо. Разказах й за своето объркване, когато спрях да чувам гласа й, и за това защо смятам правенето на този филм за необходимо. Срещата се случи постепенно, в малки стъпки. Пътуването ни до Вашингтон заедно беше решаващо – имахме повече време да разговаряме и това ни сближи. Усетих, че с това пътуване сме направили голяма крачка. След това Кармен постави някои граници, което намирам за съвсем разбираемо. Личният й живот трябваше да остане скрит, главно заради нейната сигурност. Доста хора ме побутваха да разкрия тази лична част на живота й, но за мен филмът отиваше в друга посока. Тази искреност наистина ми помогна да спечеля доверието й.
Cineuropa: Във филма зад кадър присъства въздействащ поетичен текст. Как създадохте и вплетохте този текст във филма?
Писането на този текст се случи успоредно с етапа на монтажа. Имах късмета да имам изключителен монтажист, Йаел Битон, с която вече бях работила по „Muchachas“. В началото беше малко сложно, защото трябваше да намерим верния тон. Беше ми ясно откъде идва нуждата да се направи този филм – бях много гневна. Не беше лесно да намеря правилните думи. Започнах, като извличах вдъхновение от литературата. Джордж Оруел, но и някои книги от мексикански писатели и поети – Денис Дресър, и моя основен източник, Октавио Пас, като не забравяме и мексиканския поет Хавиер Сицилия. След като намерих тона, трябваше да определя контекста, което е абсолютно необходимо за зрителите извън Мексико. Освен това стоеше и предизвикателството да не се повтаряме пред мексиканските зрители, които са наясно с много повече обстоятелства и за които Кармен е безспорна знаменитост. Накрая трябваше да изградим общата структура на филма в три действия. Въпреки че филмът ми бе мотивиран от цензурата, наложена на Кармен и нейните слушатели, бях трогната също от историята на четиридесет и тримата отвлечени ученици, които все още са в неизвестност. Това наистина ме разстрои и потресе.
Cineuropa: Мексико е във фокуса на филмите Ви. Можем ли да кажем, че сложността на тази страна вдъхновява и подхранва работата Ви, което пък от своя страна Ви помага по-добре да я разберете?
Аз съм мексиканка и съм прекарала първите тридесет години от живота си в Мексико. Това е страна, която съм научена да обичам. Аз, също като Кармен, съм дъщеря на испански бежанци, които са избягали от гражданската война. Казваха ми, че трябва да обичаме и защитаваме тази страна, която ни е приела. Тя е доста сложна, което днес като зрял човек и като майка ме наранява. Просто се опитвам да намеря отговори на сложните въпроси за Мексико чрез своите филми. Но този тип кино, което аз правя, повдига други въпроси, и именно това ме впечатлява и вдъхновява – да се научим да опознаваме себе си, за да можем да се променим из основи. Живея в Швейцария вече осем години, а това е географско разстояние, което ми дава възможност да гледам Мексико през лупа. Точно това разстояние прави филмите ми възможни. Никога нямаше да мога да ги направя, ако бях останала в Мексико. Работата с моя екип е процес на дълбока психоанализа, за да се наместим политически спрямо реалността, която наблюдаваме. Трябва да си задаваш въпроси, трябва да навлезеш в дълбокото, за да откриеш уникалния поглед, който те отличава като автор.
Интервю на Cineuropa, за още статии за Европейско кино тук
Превод от английски: Доника Везирска