Интервю със Сън-А Юн – режисьор на „Отвъд океана“
„Изгнание, усещане за липса: това бяха понятия, които можех да разбера“
От Катя Байер, Констанс Паскир – cinergie.be
Cinergie се срещна с режисьорката Сън-А Юн, за да поговорят за нейния документален филм „Отвъд океана“, който ни отвежда на едно особено пътуване.
Cinergie: Защо избрахте тази конкретна тема?
Сън-А Юн: Бях заинтригувана от възможността да говоря за женския опит в миграцията, професията „домашна помощница“ и нашия глобализиран свят. Това е напълно невидима професия. Тя се върши предимно и основно от жени. Докато четях книга от Асуншон Фресноза-Флот, филипинска социоложка, открих, че филипинското правителство е институционализирало тази форма на миграция, като изпраща жени да работят в чужбина на двугодишни договори изцяло легално. Бях наясно за работничките от страни като Кот д`Ивоар или Хаити, които нямат документи, но открих, че правителството е организирало тази система във Филипините. Това ме впечатли и започнах да ровя повече. Така възникна филмът.
Cinergie: Ами срещата Ви с жените?
Когато пристигнах във Филипините, имаше една група жени, които се подготвяха да заминават. Те не знаеха за моето присъствие, то ги изненада. Разбира се, бяхме ги попитали дали са съгласни да ги заснемем, но срещата лесно можеше и да не се осъществи. Беше на късмет, правехме документален филм. Аз избрах мястото, но не и героите, така че беше всичко или нищо. Успях да ги опозная и те всъщност одобриха филма напълно. Бяха много мотивирани и в същото време усетих, че трябва да им се даде време да говорят, да „играят“. Сякаш това беше някаква потребност за тях и те се възползваха от възможността веднага. Изглеждаха изключително щастливи да споделят всичко това с нас. Малко по малко те разбраха какъв тип филм исках да направя. Виждаха, че не целя да създам сензация.
Бяха много изненадващи и естествени пред камерата. Разбраха филма, това беше много силно преживяване.
Cinergie: Как Ви въздейства това преживяване?
Странно, но когато правех филма, намерих много сходства с моята история. Преди да направя „Отвъд океана“, бях направила дългометражния филм „Пълнa с липсващи връзки“, чийто фокус беше търсенето на моя баща в Южна Корея, когото не бях виждала от двадесет и пет години. Осъзнах, че една от най-дълбоките причини да направя този филм беше усещането, че разбирам тези жени, които оставят децата си, усещат загубата от откъсването от страната и културните си връзки. Това беше една от движещите ми сили. Изгнание, разделянето на семейства, усещане за загуба: това бяха понятия, които можех да разбера, и усещах голямо състрадание към тези жени.
Cinergie: Може ли да се променят обстоятелствата за тези жени?
Не знам дали тези жени са по-силни сега, но си казвам, че простият факт, че са имали възможност да се включат към преживяване, в което са се чувствали изслушани и им е била дадена трибуна, може да е променил нещо за някои от тях. Изпратихме им филма, те са го виждали. Днес те са много горди да видят, че този филм се показва. Когато им пращам снимки от препълнени аудитории или статии в пресата, в които се казва, че са били заснети в цялото им достойнство, че имат силна воля, че са изключителни, това ги прави много щастливи. Не мисля, че филмите променят облика на света, но си казвам, че ако моят филм променя начина, по който хората гледат на тези жени, дори съвсем малко, тогава той ще е имал смисъл. В Локарно срещнах жена в края на една прожекция, която се разплака точно пред мен. Мислех си, че ако мога да предизвикам такава реакция в хората, тогава филмът може да направи съвсем мъничка промяна, а за мен като режисьор дори само тя е нещо огромно.
Интервю публикувано в партньорство със Cinergie / Cineuropa, публикувана на сайта на Cineuropa, сайт за Европейско кино
Превод от английски: Доника Везирска